| автор | преводач | редактор |
|---|---|---|
| Божидар Маринов | Цветемира Николова | Райчо Николов |
За да говорим за личното предназначение и Божието царство трябва първо да разберем самата същност на Божието царство – така както е разкрита в Старозаветните пророчества и в притчите на Новия завет.
Противно на вярванията на повечето модерни посетители на църквата, личното спасение не е крайната цел в Новия завет и не е главното послание на Благовестието. Личното спасение е само средство за Благовестието.
Благовестието е много по-голямо от спасението на отделните души – то обхваща целия свят.
24 Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила, 25 защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. 26 Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта. 27 Защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.
28 А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.
~ 1 Коринтяни 15:24-28
В 1 Коринтяни 15 Павел ни дава описание на Благовестието и след това казва, че „всички неща ще бъдат покорени“ на Исус, така че накрая „Бог да бъде всичко във всичко“. „Всичко да бъде покорено на Исус“ е това, което Библията нарича „Божие царство“ или „Небесното царство“.
Именно това Царство е целта и предназначението на Благовестието, което е наречено „благовестие на Царството“. Съдейки от Великото поръчение и от 1 Коринтяни 15:24-28, Благовестието обхваща целия свят и говори за установяването на управлението на Христос над всички неща.
Крайната цел е спасението на света, а личното спасение е само средството за това (Йоан 3:16-17). Спасението на света може да дойде само чрез установяване на царската власт на Исус Христос над цялата земя. Затова е необходимо да разберем естеството на това Царство преди да се занимаем с въпроса за личното предназначение.
Най-забележителната характеристика на Божието царство е неговия настъпателен растеж. Старозаветните пророци както и новозаветните притчи за Царството разкриват царство, което е:
- разширяващо се
- увеличаващо се
- растящо
- завземащо цялото налично пространство
- унищожаващо съперниците си
- докато обхване и управлява целия свят.
Това няма нищо общо със пацифисткия и пасивен възглед за едно затворено, обсадено царство, което се отбранява се срещу обсадилите го сили на злото.
Това няма нищо общо със съвременната осакатена идея, в която има области от живота и обществото извън обсега на Благовестието.
Царството е показано като напредващо и увеличаващо се и това е след първото идване на Христос в историята, не след края на историята.
Сънят на Навуходоносор, разказан и изтълкуван от Даниил 2 глава показва Царството на Христос, идващо „в дните“ на царете от старите царства, веднага след Римската империя. Царството е описано във съня като „откъснат не от човешки ръце“. Този камък „удря образа“ на човешките царства и го разбива и тогава се превръща в планина и „изпълва цялата земя“.
Преди Даниил Исая пророкува за идващия Цар-Месия, че след Неговото раждане като дете и Син, „нарастването на Неговото управление и мир няма да има край“.
Всъщност, целият пасаж в Исая 9:1-7 звучи като бойна песен, обещаваща Божията активна и действена намеса във войната против Неговите врагове.
Като се има предвид, че от стих 6 знаем точното пророкувано време, се вижда че това пророчество е за идващото месианско Царство, установено от Христос при земното му служение.
Има и други пророчества в Стария завет, които говорят за това как Бог се намесва завоевателно в историята, за да победи враговете си. Най-често цитираният такъв старозаветен пасаж в Новия е Псалм 110.
Обещанието за управление на нациите с желязна тояга и предупреждението към царете на земята в Псалм 2 е още един пример. Те всички следват пророческото обещание в Битие 3:15 за идващият Спасител.
На Бог работата му не е спасяването на няколко души в един непредсказуем и неконтролируем исторически процес. Още преди Въплъщението, Той е обещал че ще отприщи епоха на завоевание – епоха на на повторно завладяване и възстановяването на Божието царство сред човечеството.
Новият завет също говори за разрастващото се Царство. Притчите на Исус ни дават картина на нарастване в историята преди Второто идване.
Вземете притчата за синапеното семе, което става дърво или притчата за кваса в тестото. На еврейските лидери Той каза, че ще видят Човешкият син идещ на облаци от небето (картина на инвазия и агресия, виж Исая 19:1), и времето беше „отсега нататък“, което означава от момента в който Исус им говори.
Великото поръчение започва с обявяване на Христовата пълна власт над земята. Павел казва, че гражданската власт трябва да служи на Бога (Римляни 13), обратно на държавната идеология на Рим. Той също казва, че всички неща принадлежат на християните, включително света и бъдещето (1 Коринтяни 3:21).
Именно обявяването, че Исус е Цар спечелва гоненията на християните (Деяния 17:7), а не обявяването на Исус като личен Спасител, което е било приемано добре от властите на времето (Деяния 26).
Исус даде доказателство за наличието на Царството и това беше изгонването на демони (Матей 12:28, Лука 11:20), една завоевателна атака на това, което преди беше считано за територия запазена за царството на Сатана. Той също описва църквата като завоевателно атакуваща портите на ада (Матей 16:18).
Военният език на Павел във 2 Коринтяни 10:3-6 показва военен план в който „събаряме на крепости“, „пленяваме“, „събаряме помисли“ и „наказваме непокорството“. Неговата проповед в Атина завърши не с призив „дали някой ще приеме Исус в сърцето си“, но със:
„Бог ... сега заповядва (παραγγέλλω – военен термин) на всички хора навсякъде да се покаят“.
~ Деяния 17:30
Картината е ясна. В този свят, в историята, Божието царство започва от едно малко семе – от самия Исус Христос. То расте завоевателно през историята и Негово царство и мир се увеличават без край, докато не изпълни целия свят, точно както камъкът в Даниил 2, квасът и синапеното дърво в Матей 13.
Божието царство превзема духовния свят на Сатана, но също завладява умовете на човеците. А чрез човеците, завладява тяхната цивилизация – политически, икономически, социално и т.н.
В Библията няма „църковни гета“, няма пасивно очакване на идващия Христос, няма отчаяна духовна защита да запазим вярата на някого или църква срещу превъзхождащите сили на обсадилия църквата враг.
Смисълът на световната история след Въплъщението е:
Божието царство напредва чрез една завоевателна армия която печели общество, култура и народи за своя Цар.
(следва)